Стремете се първо да разберете, а след това да бъдете разбрани

Детайли: Посещения: 2848

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (2 Votes)

Навик 5 - „Стремете се първо да разберете, а след това да бъдете разбрани". Това е най-важния принцип за човешките взаимоотношения - ключът към ефективното общуване между хората.

Комуникацията е най-важното умение в живота. Ние прекарваме по-голямата част от съзнателния си живот, общувайки.

С години се учим как да четем, да пишем и как да говорим. Но какво да кажем за умението да се слуша? Какво обучение сме получили, за да можем истински да разбираме другите хора, да вземаме предвид чуждата гледна точка?

Ако искате ефективно взаимодействие с жена си, детето, шефа, колегата или приятеля, ако искате ефективно да им повлияете - първо трябва да ги разберете. Трябва да се чувстват сигурни, за да бъдат открити с вас.

Възможно ли е да цените някого, ако не го разбирате? Изграждането на Емоционални Банкови Сметки ще ви осигури капитала на сърдечното общуване.

Замисляли ли сте се, че в повечето случаи сме убедени в правотата си, подвластни на собствените си автобиографии и толкова желаем да бъдем разбрани?

Когато някой говори, обикновено го „слушаме" на едно от следните четири нива:

Можем да го игнорираме - всъщност, да не слушаме изобщо.

Можем да претендираме – „Да, да, точно така".

Можем да слушаме селективно - да чуваме само определени части от разговора.

Можем да слушаме Внимателно, като чуваме всички изречени думи.

Много малко хора практикуват петата и най-висока форма на слушане - емпатично слушане, слушане с намерението истински да разберете другия.

Експертите по комуникация посочват факта, че само 10% от комуникацията се извършва чрез думите, които казваме. Други 30% се постигат от звуците, а останалите 60% се заемат от езика на тялото.

При емпатичното слушане вие слушате с ушите си, но освен това „слушате" с очите и сърцето си. Стремите се да уловите чувството, смисъла, поведението. Схващате интуитивно.

Когато слушате някого емпатично, вие давате „психологически кислород". И чак когато тази нужда е удовлетворена, едва тогава можете да се опитате да му повлияете или да разрешите проблема.

Уменията на емпатичното слушане, могат да бъдат класифицирани според четири стадия на развитие.

Първият и най-малко ефективен е да повтаряме казаното от говорещия. Не сте поставили оценка, не се опитвате да изследвате, съветвате или интерпретирате. Показвате, че обръщате внимание на думите му. Но за да разберете, се изисква повече.

Втората фаза на емпатичното слушане е да се перифразира съдържанието. Това е малко по-ефективно, но също е ограничено до вербална комуникация.

- Уф, татко, писна ми вече от това училище!

- Не ти се ходи повече на училище.

Вие влагате смисъл в думите си, премисляте казаното, използвайки най-вече лявото си полукълбо - логичната част на мозъка.

Третата фаза въвлича и дясното полукълбо. При него отразявате чувствата.

- Уф, татко, писна ми вече от това училище.

- Какво има, чувстваш се объркан?

Обръщате внимание не толкова на онова, което казва синът ви, колкото на онова, което чувства.

Четвъртият стадий включва едновременно втория и третия. Перифразирате съдържанието и откликвате на чувствата.

- Уф, татко, писна ми вече от това училище.

- Ти наистина си напрегнат заради училището.

Чувството е напрегнатост, съдържанието е училището. Стремейки се искрено да разберете, перифразирайки съдържанието и откликвайки на чувствата, вие давате психологически кислород на другия човек, като му помагате да си изясни собствените мисли и чувства.

Уверявайки го в желанието си да го слушате и разбирате, вие премахвате бариерата между това, което той усеща дълбоко в себе си, и това, което изважда на показ. Предразполагате го да излее душата си. Той не мисли едно, докато говори друго, а започва да ви доверява истинските си мисли и чувства.

- Уф, татко, писна ми вече от това училище. (Искам да говоря с теб, обърни ми внимание.)

- Ти наистина си напрегнат заради училището. (Точно така! Наистина се чувствам напрегнат.)

- Да, така е. То е абсолютно непрактично. Тия неща никога няма да ми потрябват.

- Чувстваш, че училището не ти е от голяма полза. (Чакай да помисля - това ли точно исках да кажа ?)

- Да. Просто не научавам нищо, което ще ми бъде от полза. Погледни Джо. Той напусна училище и сега се занимава с коли. Изкарва добри пари. Днес това е практично.

- Значи усещаш, че Джо е на прав път. (Ами...)

- Да, мисля, че е така. Той наистина печели добре. Но след няколко години може би ще открие, че е сгрешил.

- Значи смяташ, че Джо ще осъзнае, че е направил грешка.

- Да, само погледни от какво се отказва. Искам да кажа, че в днешно време, ако нямаш образование, просто няма да прокопсаш.

- Образованието наистина е важно.

- Да, как иначе. Ако нямаш диплома, няма да си намериш добра работа и какво ще правиш тогава? Просто не може без образование.

- То е важно за бъдещето ти.

- Така е... Знаеш ли какво? Гризе ме нещо отвътре. Няма да кажеш на мама, нали?

- Не искаш майка ти да разбере.

- Не, не искам. Всъщност, можеш да й кажеш. Тя така или иначе ще разбере. Днес имахме тест по четене и аз изкарах бележка, достойна за четвъртокласник. Четвърти клас! А аз съм вече в горния курс!

Колко no-различно е, когато наистина се опитваме да разберем! Най-добрият съвет на света няма да помогне, ако не открием истинския проблем. И никога няма да стигнем до него, ако сме толкова погълнати от собствената си автобиография и парадигми, че не си сваляме очилата дори за малко, за да видим света от друга гледна точка.

- Ще се проваля, татко. И като знам, че ще се проваля, май е по-добре да се откажа. Но не ми се ще да го направя.

- Чувстваш се раздвоен и не знаеш какво да правиш?

- Ти какво мислиш, че е най-добре да направя, татко?

Опитвайки се първо да разбере, бащата превръща формалните отношения в преобразуващи възможности.

Вместо взаимодействие на повърхността, бащата създава ситуация, която има трансформиращо влияние не само върху сина, но и върху тяхната връзка.

Опитвайки се наистина да разбере казаното, той прави голям депозит в Емоционалната Банкова Сметка и помага на сина си лека-полека да започне да отваря „вратичката", за да стигне до истинския проблем.

Сега бащата и сина са от една и съща страна на барикадата, готови да се справят с проблема. И синът сам обръща поглед към автобиографията на бащата, молейки го за съвет.

Има ситуации, когато не е необходим външен съвет. Много често, когато на хората се даде шанс да бъдат откровени, те споделят проблемите си и тогава обикновено разрешенията стават очевидни.

При други случаи е необходима различна гледна точка и чужда помощ.

Когато хората са наранени, а вие слушате с искрено желание да разберете, с изненада ще откриете колко бързо изливат болката си. Те искат да бъдат открити.

Децата желаят да бъдат открити, дори повече пред родителите си, отколкото пред връстниците си. И биха могли да бъдат, ако чувстват, че родителите им ще продължат безусловно да ги обичат и поддържат след всичко казано, а няма да ги критикуват или осъждат.

Хората искат да бъдат разбирани. И колкото и време да вложите в това начинание, то ще ви се върне с лихвите.

Древните гърци са били привърженици на една великолепна философия, която може да бъде изразена с три думи: етос, патос и логос.

Етосът е вярата, която хората имат във вашата компетентност и цялостност, доверието, което вдъхвате.

Патосът е емпатичната страна – чувствата, т.е. вие отговаряте на емоционалното доверие при общуването с други хора.

Логосът е логиката, логичната част на представянето.

Забележете последователността: етос, патос, логос - вашият характер, взаимоотношенията ви, логиката на представянето ви. Повечето хора тръгват направо от логоса, от логиката на лявото полукълбо, от идеите. Опитват се да убедят околните в правотата на тази логика, без да обръщат внимание на етоса и патоса.

Когато умеете да изразявате ясно, конкретно, визуално и най-вече съдържателно идеите си в контекста на истинско разбиране на чуждите парадигми, вие значително увеличавате доверието на другите спрямо вашите собствени идеи.

Вие винаги можете да се стремите първо да разберете. Не прекалявайте, бъдете търпеливи и ненатрапчиви. Преди да се появят проблемите, преди да отсъдите и поставите оценка, преди да предложите собствените си идеи, опитайте се да разберете. Това е могъщ навик на ефективната взаимозависимост.

„Една от най-дълбоките човешки потребности е потребността да бъдеш разбран. Всички ние имаме вътрешен глас и искаме да го изразим. И когато усетим, че някой наистина ни чува и разбира, отваряме сърцето си към този човек. Нашето доверие, уважение и силна признателност към този човек стават безгранични." Робин Шарма

Следва продължение:

Стивън Кови - "Седемте навика на високоефективните хора"

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (2 Votes)