Ако отвориш сърцето си

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (3 Votes)

Ако отвориш сърцето си - ще дойде любов! 

Ако пуснеш миналото - болката ще си отиде! 

Ако преодолееш страховете си - животът ще ти направи подарък,

Ако обикнеш себе си - ще обикнеш всички. 

Ако кажеш "благодаря" на сърцето си - радост ще имаш.

Ако благословиш това, което те заобикаля - ще усетиш неповторима лекота в душата.

Ако простиш, на онова което ти е донесло болка - ще изпиташ вътрешен мир. 

Ако не си припрян в делата си - вече си успял.

Ако си готов да откриеш "звезда" - вече си я намерил.

Ако си познал себе си - познал си цяла Вселена.

Притча за богатия, бедния и огледалото...

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Един ученик попитал учителя си:

- Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага, с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?

Учителят отговорил:

- Погледни през прозореца, какво виждаш?

Притча за пропуснатите възможности и защо се налага Бог да прибягва до крайности

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (2 Votes)

Наистина ли знаем точно какво искаме? Колко често оставаме слепи за възможностите, които се изпречват на пътя ни? Защо не ги виждаме? Дали изобщо имаме нагласата да си отворим очите и сърцето си, за да ги видим? Защо? Отговорът e винаги в нас, трябва само да погледнем в себе си, за да го открием!  

Отрезвяваща притча за желанията

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало.

Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни.

Да носиш миналото със себе си

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия ум да се освободи от миналото е описана по много красив начин в историята за двама дзен-будистки монаси - Тадзан и Екидо.
 
Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно.