Пазителят

  • Печат
Детайли
Публикувана на Петък, 02 Януари 2015 13:24
Посещения: 1890

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Това е пророчески филм, който препоръчвам на всеки!

Световното задкулисие винаги предупреждава чрез оставени знаци в общественото пространство, за това, което се готви на човечеството като скрит план за Нов световен ред. Правят предупрежденията си чрез филми и детски филмчета, чрез рисунки и анимации, и т. н. Защо го правят ли!?

Това всеки сам за себе си може да прецени. Въпрос на гледна точка....... Ето я и историята:

От пепелта на Руините се въздигнаха Обществата, защитавани от Границата. Всички спомени от миналото бяха заличени. След Руините, започнахме отначало, създавайки ново общество, общество на Равновесие. Общество на истинско Равенство. Правилата бяха основата на равенството. Научихме децата на нови правила... Живеехме в свят, в който различията не бяха позволени.

„Използвай ясна реч“, „Носи само зачислените си дрехи“, „Взимай сутрешното си лекарство“, „Никога не лъжи“, а в деня на завършването ти ти зачисляват работата и твоята цел. Живееш в съвършено контролиран свят „без“ престъпления, болести, бедност и войни, но и свят без истински чувства, истинска болка и истинска любов.

Но сред тълпата винаги ще се намери някой, който да се чувства изгубен, защото вижда нещата... различно. Вижда неща, които другите не могат! Точно той - Джонас е избран от съвета на старейшините за новия Пазител на спомените и той всъщност разбира колко с страшно е да живееш в такъв фалшив свят.

И винаги ще има някой друг, който да дава напътствия в настоящето, ползвайки спомените от миналото.

- Винаги са казвали, че Другаде е толкова далеч. Но не беше. Беше точно там. Достатъчно близо да го докоснеш. Точно като музиката, има и друго, което можеш да видиш с очите си. Нещо живее дълбоко в теб. Нещо, което тазсутрешната инжекция ти е отнело... – разказваше на своя Приемник Джонас, Пазителят на спомените на историята на Света, от времето, когато всичко е било различно.

- Мислех, че инжекциите са за да сме здрави – констатира момчето, което вижда нещата различно.

- Не. Те премахват нещо.

- Какво?

- Емоциите.

- Тоест чувствата? – попита Джонас

- Чувствата просто се носят...по повърхността. Но емоциите са много дълбоки...първични. Те се движат бавно. И Джонас...може да не разбереш къде си или какво се случва, но не мисли за това, което виждаш. Слушай! СЛУШАЙ ТОВА, КОЕТО ТЕ ЗОВЕ ОТВЪТРЕ!

- Защо някой ще иска да се отърве от това?

- Добър въпрос. .. Учеха ни, че Главната Старейшина знае всичко. Неща, които никой друг не знае. Но аз научих, че да знаеш какво е дадено нещо, не е същото като да знаеш как да го почувстваш. Бъди любопитен.

Изгубих се, когато влязох в света на спомените - в добрия смисъл. Видях гледки и звуци, които нямам думи да опиша. Почувствах се толкова жив, а това беше забранено. Не знаех какво да мисля, в какво да вярвам. „Имай вяра“ ми каза Пазителят. Каза, че ВЯРАТА Е ТОВА, КОЕТО ВИЖДАШ ОТВЪД. Сравни я с вятъра. Нещо осезаемо, но невидимо.

- Не приемай нещо за истина, само защото идва то от някой уважаван – продължи Пазителят. Спомените не са само за миналото. Те определят бъдещето ни. Можеш да променяш нещата, да ги правиш по-добри.

-Ние сме единствени, които разбират. Тогава вината е наша – развълнувано отбележи момчето. Моя, твоя и всички приемници назад във времето. Сигурно има начин да им покажем. Да им дадем спомените, за да разберат. Всички спомени могат да се върнат. Най важното е да се махна от Общността и да намеря Границата на спомените. После да я ПРЕСЕКА без обсъждане. Нещо трябва да се направи!

- Ти имаш куража, нека аз ти дам силата!

...Обектът е изгубен при ръба. Търсенето прекратено...

... Нищо, което ми показа Пазителят, не ме подготви за гласовете в главата ми. Крещяха ми да спра. Но знаех, че Фиона ще бъде наказана, за това, че ми помогна, Ашър, за това, че ме пусна. Единственият начин да им помогна, да ги опазя живи беше да стигна до Границата. Ако въобще съществуваше.

... Иска ми се да бях там, когато спомените се върнаха – мислеше си Джонас. Те бяха истината. Старейшините и техните правила бяха лъжа. Знаех, че държа бъдещето в ръцете си. Това беше реално. Далеч зад мен, от мястото, което напуснах, ми се стори, че също се чува музика. Може би беше само ехо. Но беше достатъчно. То ще заведе всички ни у дома...

Имаме ли думи да опишем чувствата си? Можем ли да опишем какво точно искаме от настоящият  момент? От живота? От себе си? Използваме ли правилните думи и изрази и кои са те? Има ли всъщност правилни изрази ... и за кого са правилни те?

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Феноменът Странджа – едно от местата, от които Космоса наблюдава Земята