Кодът на Моисей – чрез даването всъщност получавате.

Детайли: Публикувана на Вторник, 23 Юни 2015 22:09; Посещения: 3519

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Знаете ли, че Кодът е система от цифри или символи, която предава информация, когато се обърне на нормален език, и че големите неща се крият зад малки, на пръв поглед незначителни думи, символи, действия?

Когато Бог се явил на Моисей в планината Хорив при горящият загадъчен храст, казвайки „Аз съм това Аз съм“ – дал един прост код, който отключва истинската сила на думите.

Чак сега в наши дни за пръв път световно признати учени, психолози и философи разкриват кода на Моисей и това как можете да впрегнете енергията му, за да промените живота си.

Кодът е ... обикновен символ! Нещо, което виждаме и преживяваме всеки ден. Кодът на Моисей е ЗАПЕТАЯ! „Аз съм това, Аз съм!“

Повтаряйте си мислено за всичко, което срещате – „Аз съм това, Аз съм“ и се отъждествявайте с него. Тогава ще разберете, че това е простичкият начин Бог да ни каже една велика истина – „Аз съм това, Аз съм!“

Бог е това присъствие, което е навсякъде в своята пълнота. „Аз съм този човек, аз съм това преживяване, аз съм всичко това, което е! Навсякъде виждате мен.“

Ако Бог е във всеки от нас, това означава, че всеки от нас е въплащение на Бог. Ако е така, какви са възможностите ни и какво можем да сътворим?

Прилагайки тази тайна в живота си, получаваме възможността да превърнем обикновената запетая, в едно от най-преобразяващите средства в историята.

Важен ключ към изживяването ни като Божие превъплащение е БЛАГОДЕТЕЛСТВОТО. Чували сме, че е по-добре да даваш, отколкото да получаваш, но как да даваме, ако самите ние нямаме достатъчно?

А може би чрез даването всъщност получаваме! Когато даваме на другите и на света, го даваме на себе си, така, че това, което човек иска да преживее, той избира да го раздаде. Самото му даване ви кара да осъзнаете, че винаги сте го имали.

Една част от мозъка ни, наречена лимбичен дял няма ориентири за време и предмети. Това значи, че тя не може да отличи себе си от другите и няма усет за минало, настояще и бъдеще. На това място в мозъка, където няма време и предмети той приема онова, което даваме от себе си, защото не прави разлика между това, което влиза и това, което излиза.

Каквото и да сътворим за някой друг, то се преживява от телата ни. Когато критикувате, мозъкът ви не знае, че критикувате някой друг и го приема за насочено към себе си.

Ако проявявате грижа и щедрост към някой друг, тази част от мозъка ви не отчита посоката и винаги получава. Мозъкът приема като дар онова, което дарявате на друг.

В нас има едно измерение с което можем да се свържем, само когато даваме. Има една поговорка: „Да служиш, значи да управляваш.“ Когато истински служите, усещате как енергията и усилията ви имат резултат.

Това, че служим на другите е илюзия, но истината е, че няма на кого да служим, освен на себе си. Колкото повече давате, толкова повече получавате. Хубаво е когато даваме, без да имаме очаквания, какво ще получим в замяна.

От голяма важност е и да имаш капацитета да приемаш и хубавото идващо в живота ти, защото е добре да даваш, но и да запълваш запасите си. Много хора са включили своята защита срещу получаване, срещу допускане на любов, комплименти, на положителни твърдения, на одобрение без да осъзнават, че по този начин си правят лоша услуга.

Да се отдадеш, да си в състояние да получаваш първо от Бог, от Светият дух и накрая от хората около теб това е един от най-светлите актове, които изпълняваме.

Хората са тук, за да дават, да споделят дарбите, времето, талантите, способностите си. Те могат да приемат любов, интуитивни прозрения, мъдрост, напътствие и красота, която е навсякъде. Така се получава завършен цикъл, в който ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО СА ВСЪЩНОСТ ЕДНО.

Чрез духовни практики навлизате в поле, където виждате не чрез зрението, а чрез прозренито си, че всичко е свързано. Да си буден означава да осъзнаеш илюзията за отделеност – аз не съм отделен. Единството е основният принцип, в основата на силата. Ние сме едно с Бог, любовта и цялата сила.

Докато не пожелаем да прегърнем целостта на своята човечност и божественост, не бихме могли да сме в единство, защото сме научени да казваме „Аз не съм това“, „Това не ми харесва, не искам да съм част от него“ и така отблъскваме тази част от себе си.

Всяко от тъмните ни качества ни носи някакви дарове. Често нещата, които ги приемаме като негативни ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало. Навлезте в себе си и се приемете такива, каквито сте.

Тогава ще работите не по-упорито, а с по-голяма лекота, защото вече сте в синхрон с живота и не се опитвате да направите нещо на повърхността, а приветствате нещо от невидимата страна на живота.

Източник: Филмът "Кодът на Моисей"

Следва продължение: Кодът на Моисей - За творческата енергия, възможностите ... и трансформацията

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)