Кой всъщност вижда - мозъкът или очите?

Детайли: Публикувана на Понеделник, 25 Август 2014 13:55; Посещения: 3026

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (2 Votes)

Истинската тайна на живота не е да пребиваваме в познатото, а да изживеем мистерията!

Замисляли сте се някога от какво са направени мислите? Съществуват ли едновременно всички възможни реалности? Виждали ли сте се някога през очите на самия себе си от бъдещето?

Какво си мислим, че знаем? Защо се вкопчваме в едни и същи взаимоотношения? Защо упорито пресъздаваме една и съща реалност в безкраен океан от възможности, без да си даваме сметка за тях? Защо сме приели, че нищо не зависи от нас?

Според квантовата механика светът е нещо голямо и мистериозно и директно ви принуждава да поемете цялата отговорност върху себе си. Тя ви казва, не е ли всеки един от нас една мистерия? Една загадка!

Научните опити са доказали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер и му предложим да наблюдава даден обект, когато се вгледа в него, определени области от мозъка му се активират.

Ако след това затвори очи и си представи този обект мислено, същите области от мозъка му се активират по същият начин, както когато наблюдава обекта с очите си.

В такъв случай учените си задават въпроса – кой всъщност вижда? Мозъкът или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си или това, което виждаме с очите си?

Истината е, че за мозъка няма разлика между това, което наблюдава и това, което си представя. И в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги. Тогава какво всъщност е реалността?

Мозъкът ни обработва 400 милиарда бита информация всяка секунда. Ние осъзнаваме само 2.000бита от нея. Нашето осъзнаване за информацията се отнася само до обкръжението ни, тяло ни и потока на времето.

Ако мозъка обработва 400 милиарда бита информация, а ние осъзнаваме едва 2.000 бита от нея, това означава, че действителността се развива в нашият мозък през цялото време. Той получава тази информация, но ние не я осъзнаваме.

Очите са обектива, но лентата на която се записва филмът, който гледаме е в задната част на мозъка, в зрителният кортекс. Единственият филм, който се снима в мозъка е това, което сме способни да видим.

По начина по който е устроен нашият мозък ние виждаме само това, което вярваме, че е възможно. Възприемаме нещо, след като го отразим в огледалото на паметта си. Квантовата физика се гради на голям набор от спорни хипотези – мисли, предчувствия, интуиции.

Трябва да стъпиш на площадката, за да влезеш в играта, до влезеш в пространството на безчислените вероятности. Правилата на играта са да вкараш последната топка.

В действителност Вселената е почти празна, а материята е друг вид празнота. Тя реално не съществува и тази нереална материя прилича повече на мисъл. Тя е концентрирана информация. Нещата не са направени от материя. Те се състоят от идеи, мисли и информация.

Електроните имат електростатично поле.

Ние постоянно правим чудеса всеки път когато погледнем нещо. Когато не гледате частицата, тя е като вълна. Когато я погледнете тя става частица. Когато гледате, виждате частици от реалността, която изживявате. Частицата, която мислим за нещо солидно действително съществува като т.нар. квантов облак – вълнообразно образувание от вероятни местонахождения и тя се намира навсякъде едновременно. В момента, в който я потърсите тя се появява само в една от възможните точки в своя облак.

Как е възможно един обект или една система да се намират едновременно в две или повече състояния? Много лесно – вместо да си представяте нещата като твърди предмети, осъзнайте че това са възможни прояви на съзнанието.

И във всеки момент си избирате една от тези възможности, за да направите своя избор реален. Вместо да мислим за предмети, трябва да се научим да мислим за вероятности, различни възможни проявления на съзнанието. Въпросът е до къде искате да достигнете в изследването на тази мистерия.

Квантовата физика изчислява само вероятности. Дали нашите мисли влияят върху света в който живеем? Повечето хора не влияят съществено на заобикалящата ги действителност, защото не вярват, че могат.

Те написват едно желание и после го изтриват, защото мислят, че това не може да стане. После следващо и пак го изтриват. И затова те остават убедени, че не могат да променят нищо, защото на тънък пласт позитивно мислене, слагат една огромна маса натрупан негативизъм.

Преживяването си го избирам АЗ и така създавам свойта реалност. Защо се пристрастяваме и не намираме по-добра алтернатива.

Хората с психологични проблеми в повечето случаи са хората, които правят лош житейски избор. Те би трябвало да бъдат научени как да направят по-добрият избор.

Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за скучен, труден и лишен от вдъхновение. Така е защото не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят, а са хипнотизирани от влиянието на обкръжението си, от медиите и телевизията.

Когато пренастроим мозъка си той започва да изгражда нови връзки, съответстващи на новият мироглед и в крайна сметка това ни променя.

На какво съм способен? Какъв е смисълът на живота? Какво се случва след смъртта? Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя ли избора си, ще променя ли животът си? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен?

Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан? Кои са тези хора, места, събития към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя, защото ще изпитвам недостиг(абстиненция) на определени химични вещества. Това е коренът на човешките трагедии.

Единственото нещо, което ни прави велики не е онова, което правим с телата си, а онова което правим с ума си.

Мозъкът ни е способен да върши милиони различни неща. Хората трябва да узнаят какви невероятни способности притежават и колко удивително нещо е техният ум.

Ние сме нещо много повече от това, което си мислим, че сме, можем да бъдем дори и много повече от това. Можем да влияем върху обкръжението си, върху хората, дори върху самото пространство, върху бъдещето. И носим отговорност за всичко това, защото всички ние сме части от едно цяло и сме свързани с Цялото.

Квантовата механика позволява тази фина субстанция, феномен наречен свобода да бъде втъкан в човешката природа. Квантовата физика е физика на възможностите. Тя поставя фундаменталният въпрос - чий са тези възможности и кой избира между тях, за да достигне същинското преживяване.

Тази действителност, която наричаме реална е възможна, защото просто ни има. С неуловимата сила на мисълта ние я извличаме от инертността, действието и хаоса, придаваме и конкретна форма, и я наричаме материя.

Не приемайте нещата лекомислено и на пръв поглед. Проверете ги и се убедете, че действително е така.

Колко дълбоко искате да проникнете в мистерията на живота? Помислете върху всичко това. Тук не се изисква съгласие по темата, а самостоятелно мислене.

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (2 Votes)